"С пъшкане и ругатни гномът се измъкна от поредната водосточна тръба, намести решително шапката си и нарами чувала.
— Ей тая си я биваше! — изсумтя доволен. — Колко седмици ще ги мъчи!
Извади смачкано листче от джоба си и се вторачи късогледо в него. Чак тогава вдигна глава и зърна застаряващия мъж, който спокойно вършеше нещо до съседната къща. Всъщност стоеше пред един прозорец и съсредоточено рисуваше по стъклото. Гномът се примъкна любопитно и огледа критично творението.
— Ама защо само папрати? — попита нелюбезно — Хубавички са, няма спор, но като е все същото навсякъде…
Мъжът отдели четката от стъклото и се обърна.
— Аз пък харесвам папратите — изрече студено Джек Скрежко.
— Да де, ама хората очакват да видят и хлапета с големи печални очи, котенца, подаващи се от ботуш, симпатични кученца и тям подобни…
— Аз рисувам папрати.
— Или големи вази със слънчогледи, прелестни крайморски пейзажи…
— …и папрати.
— Ясно, ама какво ще правиш, ако някой важен главен жрец пожелае да му изрисуваш храма с богове и ангелчета?
— Ще има колкото му душа иска богове и ангелчета, стига да…
— …приличат на папрати, нали?
— Не ми харесва намекът ти, че съм се вманиачил на тема папрати! — сопна се Джек Скрежко. — Мога да рисувам и много приятни за окото абстрактни десени.
— И как изглеждат?
— Е… предубеденият зрител би могъл да ги сбърка и с папрати. — Скрежко сви вежди. — А ти кой си? — Гномът отстъпи една крачка. — Явно не си феята на зъбчетата. Те са много мили момичета и май стават все повече напоследък.
— О, не се занимавам със зъби.
— А с какво?
Гномът му обясни.
— Сериозно?! — изненада се Джек. — Защо ли съм се заблуждавал до днес, че си израстват сами?
— Като ще се заяждаме, аз също вярвах, че скрежът по прозорците се образува напълно естествено. А не ти личи да си природна стихия. И дори подозирам, че обичаш да си поспиваш в меко легло.
— Никога не спя — ледено отрече Джек Скрежко и му обърна гръб. — Извинявай, но останаха още много прозорци, а не е лесно да рисуваш папрати. Искат се точно око и твърда ръка. "
— Ей тая си я биваше! — изсумтя доволен. — Колко седмици ще ги мъчи!
Извади смачкано листче от джоба си и се вторачи късогледо в него. Чак тогава вдигна глава и зърна застаряващия мъж, който спокойно вършеше нещо до съседната къща. Всъщност стоеше пред един прозорец и съсредоточено рисуваше по стъклото. Гномът се примъкна любопитно и огледа критично творението.
— Ама защо само папрати? — попита нелюбезно — Хубавички са, няма спор, но като е все същото навсякъде…
Мъжът отдели четката от стъклото и се обърна.
— Аз пък харесвам папратите — изрече студено Джек Скрежко.
— Да де, ама хората очакват да видят и хлапета с големи печални очи, котенца, подаващи се от ботуш, симпатични кученца и тям подобни…
— Аз рисувам папрати.
— Или големи вази със слънчогледи, прелестни крайморски пейзажи…
— …и папрати.
— Ясно, ама какво ще правиш, ако някой важен главен жрец пожелае да му изрисуваш храма с богове и ангелчета?
— Ще има колкото му душа иска богове и ангелчета, стига да…
— …приличат на папрати, нали?
— Не ми харесва намекът ти, че съм се вманиачил на тема папрати! — сопна се Джек Скрежко. — Мога да рисувам и много приятни за окото абстрактни десени.
— И как изглеждат?
— Е… предубеденият зрител би могъл да ги сбърка и с папрати. — Скрежко сви вежди. — А ти кой си? — Гномът отстъпи една крачка. — Явно не си феята на зъбчетата. Те са много мили момичета и май стават все повече напоследък.
— О, не се занимавам със зъби.
— А с какво?
Гномът му обясни.
— Сериозно?! — изненада се Джек. — Защо ли съм се заблуждавал до днес, че си израстват сами?
— Като ще се заяждаме, аз също вярвах, че скрежът по прозорците се образува напълно естествено. А не ти личи да си природна стихия. И дори подозирам, че обичаш да си поспиваш в меко легло.
— Никога не спя — ледено отрече Джек Скрежко и му обърна гръб. — Извинявай, но останаха още много прозорци, а не е лесно да рисуваш папрати. Искат се точно око и твърда ръка. "
"Дядо Праз", Тери Пратчет
Съвсем набързо пускам последната зимна картичика.
И, не онова по прозорците не са само папрати ;Р.
Включвам и нея в темата на Грета - Картичка с рамка.
Много нежна и стилна картичка и благодаря за хубавата приказка!
ОтговорИзтриванеБлагодаря и аз за милите думи :).
ОтговорИзтриванеHello your card is stunning.
ОтговорИзтриванеBeautiful!
Fits well for this challenge
http://ghanimamyfairytale.blogspot.com/2010/11/blog-post_22.html#comments!
Hugs Karla