четвъртък, септември 25, 2008

Бродирани настроения

Първоначалната ми идея беше да прехвърля в този блог всички етапи от бродираните настроения, но напоследък съвсем съм ги изоставила.

сряда, септември 03, 2008

Северния парк - 2 в 1

Странно защо, винаги сме заобикаляли тази част на Северния парк. При поредната разходка отново щяхме да подминем намиращия се там хълм, но ме зачовърка любопитството. Изкачихме се и открихме...

...голяма детска площадка за игра - военнна база с танкове, ракетни установки, летище, самолети.
Някога, някой може и да е играл тук. Вече не...



Единственото хубаво нещо беше този гущер, който ми позира няколко минути - за серия от снимки :).





Минахме по това мостче...




...и попаднахме на...



Обяснението висеше закачено с кабърчета по някои от оцелелите дървета:


Продължението... предстои.

понеделник, септември 01, 2008

Как Фильо дойде при нас


Дааа… хубав е. Не може да му се отрече. Помня деня, в който се запознахме.


Г. ме беше извикал при него по някакъв повод. Вече не помня какъв. Вероятно е било свързано с компютъра. То не че аз много разбирам, ама той пък съвсем :). Обикновено успяваше да си скрие иконите на десктопа или да загуби някой ред от лентата с инструменти в
Word-a. И наставаше “паника”… а аз тичах да го спасявам. Никога не успя да ми обясни какво се е опитвал да прави. Сигурна съм, че и той не знае :). Добре, че наскоро откри Д., който му е съсед и ме замени с него. Никак не страдам, да знаете :).
Отплеснах се – за Фильо разказвах.

През онзи ден той си стоеше кротко в ъгъла. Беше дребен и изглеждаше свит и умърлушен. Беше от новите. Не му обърнах много внимание – все пак по работа бях отишла.

Почти бях забравила за него, но миналата седмица дойде Г. и ме попита дали искам Фильо да дойде при нас. В неговата стая вече станало пренаселено.

Аз, учудена: “За постоянно ли?”, Г.: “Да.”

И Фильо пристигна.

Стаята ни е малка, но му намерихме място. Изненадах се колко е пораснал.

На втория ден А. споделил на С., че Фильо го гледа лошо. Гледам ги, заговорничат нещо двамата, ама тихичко, в другия край на стаята. По-късно ми казаха какво са си говорили. А. седи точно срещу Фильо и по цял ден се гледат. Още от първия ден не го одобри много, но после май посвикна.

Днес дори ми каза, че това “Фильо” било прекалено лигаво. Не вървяло някак си, като е пораснал толкова, да му викаме по-детски. И вече е Фил.

Ей го в цялата му прелест :):