Бродирани настроения

Първоначалната ми идея беше да прехвърля в този блог всички етапи от бродираните настроения, но напоследък съвсем съм ги изоставила.

Северния парк - 2 в 1

Странно защо, винаги сме заобикаляли тази част на Северния парк. При поредната разходка отново щяхме да подминем намиращия се там хълм, но ме зачовърка любопитството. Изкачихме се и открихме...

...голяма детска площадка за игра - военнна база с танкове, ракетни установки, летище, самолети.
Някога, някой може и да е играл тук. Вече не...

Единственото хубаво нещо беше този гущер, който ми позира няколко минути - за серия от снимки :).

Минахме по това мостче...

...и попаднахме на...

Обяснението висеше закачено с кабърчета по някои от оцелелите дървета:


Продължението... предстои.

Как Фильо дойде при нас

Дааа… хубав е. Не може да му се отрече. Помня деня, в който се запознахме.

Г. ме беше извикал при него по някакъв повод. Вече не помня какъв. Вероятно е било свързано с компютъра. То не че аз много разбирам, ама той пък съвсем :). Обикновено успяваше да си скрие иконите на десктопа или да загуби някой ред от лентата с инструменти в Word-a. И наставаше “паника”… а аз тичах да го спасявам. Никога не успя да ми обясни какво се е опитвал да прави. Сигурна съм, че и той не знае :). Добре, че наскоро откри Д., който му е съсед и ме замени с него. Никак не страдам, да знаете :).
Отплеснах се – за Фильо разказвах.

През онзи ден той си стоеше кротко в ъгъла. Беше дребен и изглеждаше свит и умърлушен. Беше от новите. Не му обърнах много внимание – все пак по работа бях отишла.

Почти бях забравила за него, но миналата седмица дойде Г. и ме попита дали искам Фильо да дойде при нас. В неговата стая вече станало пренаселено.

Аз, учудена: “За постоянно ли?”, Г.: “Да.”

И Фильо пристигна.

Стаята ни е малка, но му намерихме място. Изненадах се колко е пораснал.

На втория ден А. споделил на С., че Фильо го гледа лошо. Гледам ги, заговорничат нещо двамата, ама тихичко, в другия край на стаята. По-късно ми казаха какво са си говорили. А. седи точно срещу Фильо и по цял ден се гледат. Още от първия ден не го одобри много, но после май посвикна.

Днес дори ми каза, че това “Фильо” било прекалено лигаво. Не вървяло някак си, като е пораснал толкова, да му викаме по-детски. И вече е Фил.

Ей го в цялата му прелест :):

Приказки за лека нощ

- Днес започвам Дюна…
- Не си ли го чела?

- Не съм ли? :)
- Ще ти го разкажа с две думи.

Приказките за лека нощ са хубаво нещо. Винаги се случват неочаквано.
Именно - случват се.
Появяват се, когато много ми се спи, казала съм "лека нощ", аха да затворя кип-а и... започва да мига първото съобщение с началото.
После как да спя? :)

Когато ми остане време да редактирам тази последната - ще я пусна тук :).

Щурец в ухото

Кой знае защо си мислех, че някога съм си правила блог. Не, не онзи :) - за тук говоря.
Опитите ми да си спомня има ли такова чудо ме убедиха, че явно само съм разгледала за какво иде реч и съм оставила създаването за друг път :). А може би вече съм имала онзи, другия, и съм решила, че няма смисъл от втори.
Ама има... защото са различни. И това, което ще напиша евентуално* тук, никога не бих го написала там :).
* - защото много често мислите ми хвърчат толкова бързо, че не мога да ги догоня :) или... нямам желание да записвам.

А този ден започва с един щурец. Съвсем истински. Звучи така, сякаш е в стаята до нас. Да се чудиш какво прави точно тук! :)
Та в този късен час мога да кажа, че ме приспива щурец , ама не съвсем успешно :).
Пак ще се закъснява за работа...