Vincent

Преди две седмици трябваше да направя един избор. Без да се замисля, казах една от двете възможни дестинации и си избрах дата. Имах малко съмнения дали темата на обучението ще ми е интересна, но пък се бяхме събрали хубава групичка колеги и поне за времето след обучението бях сигурна, че ще си изкарам добре.
Ровейки в нета какво мога да разгледам, докато съм там, видях, че има изложба на картини на Винсент в Албертина и... сигурно съм стояла известно време, гледайки с невярващ поглед в монитора...

За щастие от откриването беше минало достатъчно време, за да се разсеят първоначалните големи опашки, и не се наложи да чакаме.
Имаше много хора и понякога трябваше да прилагам голяма изобретателност, за да се добера до някоя картина. Особено досадниците със слушалките, които висят по няколко минути точно пред картината, докато изслушат информацията за нея, и през това време гледат с блуждаещ поглед някъде другаде. И групите, които се спускаха към някоя картина... Първо до теб изниква екскурзоводът, после останалите хле..., ммм... хора се втурват към него, обграждат те отвсякъде и почват да дърдорят безспир. Пфу... досадници.

Някои картини те карат да се усмихваш, от други - почти заплакваш.
Не мога да опиша чувството да бъдеш на една ръка разстояние от Винсент. Каква ти ръка... само едно стъкло :).

Много ми се искаше да видя и картината, за която е писал Франк ("Thatched Cottages at Cordeville"), но я нямаше.

Част от картините, изложени в Албертина:








А за Виена... ще разказвам друг път ;).

Разни такива...

Така съм се разпиляла из нета, че се чудя кои късчета още не съм събрала тук :).

Преди няколко дни ми хрумна и шантавата идея да направя нещо, което си нямам идея какво точно ще е и как ще го осъществявам. Но пък си има основа. Вече. :)

Днес успешно убедих шефа как, ако ще си правим през декември тиймбилдинг, е най-добре да е през първата седмица. Защото после почват едни празници и... :)
А истината е, че искам да слушам Лот Лориен на 11 декември в Чешкия културен център.
И никак не ми харесваше идеята да избирам между двете събития :).

Изгубено...

Нещо, което трябваше да напиша в петък вечер, но не остана време.

Весето и Васили са в България.
Пропуснахаме "официалната среща" с тях, тъй като и двамата с Дилян бяхме ангажирани, но те намериха време да се видим в петък. Как успяват да се справят за толкова кратко време с такова количество срещи - само те си знаят :).

Depeche Mode

http://www.ticketpro.bg/news.php?id=199
Ще се ходи :). Снимки от Билетния център в НДК от тази сутрин - довечера.

***

Допълнение

7.00, Билетен център, НДК

Я, ама то имало и други луди... :)

Преди...

... и след нас.

Хора има, но не колкото очаквах за такъв концерт.
Чакаме търпеливо.
Тихи разговори, смях и енстусиазирани викове от време на време.
Две топли кафета, които почти сгряват ръцете ни.
Малко работа - да минава по-бързо времето.

Мотаят се някакви журналисти, които от нямане какво да измислят - сътворяват новина от една опашка.
Фотографите ми харесват повече. Снимат си тихичко отстрани, ненатрапчиво.

Русолява госпожица пред нас разпалено обяснява на приятелката си как, ако зависело от нея, по-голямата част от опашката трявало да си тръгне веднага. Ако застанела отпред да задава въпроси - директно да е разкарала повечето. Защо ли? Ами никакви фенове не са. Затова! :) Пък и как може някакви си, които са дошли след нея - да се присъединят към приятелите си отпред... Непростимо направо. (Премълчава се, че тя самата направи точно същото 10-тина минути по-рано :))))

8.30

Вратите се отварят. Най-големите ентусиасти вече са вътре.
50 минути по-късно държим в ръцете си:

До 18 май... ;)

...

Днес ще помълча, а утре - може и да пиша.

"— Няма я вече — каза Пол."

...