Vincent

Преди две седмици трябваше да направя един избор. Без да се замисля, казах една от двете възможни дестинации и си избрах дата. Имах малко съмнения дали темата на обучението ще ми е интересна, но пък се бяхме събрали хубава групичка колеги и поне за времето след обучението бях сигурна, че ще си изкарам добре.
Ровейки в нета какво мога да разгледам, докато съм там, видях, че има изложба на картини на Винсент в Албертина и... сигурно съм стояла известно време, гледайки с невярващ поглед в монитора...

За щастие от откриването беше минало достатъчно време, за да се разсеят първоначалните големи опашки, и не се наложи да чакаме.
Имаше много хора и понякога трябваше да прилагам голяма изобретателност, за да се добера до някоя картина. Особено досадниците със слушалките, които висят по няколко минути точно пред картината, докато изслушат информацията за нея, и през това време гледат с блуждаещ поглед някъде другаде. И групите, които се спускаха към някоя картина... Първо до теб изниква екскурзоводът, после останалите хле..., ммм... хора се втурват към него, обграждат те отвсякъде и почват да дърдорят безспир. Пфу... досадници.

Някои картини те карат да се усмихваш, от други - почти заплакваш.
Не мога да опиша чувството да бъдеш на една ръка разстояние от Винсент. Каква ти ръка... само едно стъкло :).

Много ми се искаше да видя и картината, за която е писал Франк ("Thatched Cottages at Cordeville"), но я нямаше.

Част от картините, изложени в Албертина:








А за Виена... ще разказвам друг път ;).