А тя... тя е вълшебница...

... и раздава усмивки.

Коледни настроения - картички част 3

Готовите картички със снежковците и еленчетата :)...

Коледни настроения - картички част 2

Тази година ме е обхванала някаква лудост. Картички, играчки, пана с елхички...

Готовите картички сканирам и качвам тук. Скоро ще добавя и снимки на другите неща.

Коледни настроения - картички

Първите картички :)

Срещи

Току що се връщаме с Д. от среща с:
- известен руски писател, издаван и в България
- известен руски писател, неиздаван все още в България
- "млад" руски автор, на който предстои да бъде издаван в България
- млад български автор, и много любим мой
- един куп все хубави и интерсени хора
- разкошни домакини - без които тази вечер нямаше да бъде същата

А от Панаира на книгата си имам една книжка :).

П.П. Изводите от горното:
- за първия вече имам малко по-добро мнение;
- вторият беше най-забавен и ми се иска да го чета. Ако не го издават тук - на руски;
- а третият беше много странен - един такъв веселяк и непукист.

Коледни настроения - Снежко

Ето го и Снежко... малко кривичък, ама е симпатяга... :)

Коледни настроения - Елен-играчка

Тази година рано-рано коледният дух ме грабна, сложи игла и конци в ръцете ми и... ето какво се получи:

Vincent

Преди две седмици трябваше да направя един избор. Без да се замисля, казах една от двете възможни дестинации и си избрах дата. Имах малко съмнения дали темата на обучението ще ми е интересна, но пък се бяхме събрали хубава групичка колеги и поне за времето след обучението бях сигурна, че ще си изкарам добре.
Ровейки в нета какво мога да разгледам, докато съм там, видях, че има изложба на картини на Винсент в Албертина и... сигурно съм стояла известно време, гледайки с невярващ поглед в монитора...

За щастие от откриването беше минало достатъчно време, за да се разсеят първоначалните големи опашки, и не се наложи да чакаме.
Имаше много хора и понякога трябваше да прилагам голяма изобретателност, за да се добера до някоя картина. Особено досадниците със слушалките, които висят по няколко минути точно пред картината, докато изслушат информацията за нея, и през това време гледат с блуждаещ поглед някъде другаде. И групите, които се спускаха към някоя картина... Първо до теб изниква екскурзоводът, после останалите хле..., ммм... хора се втурват към него, обграждат те отвсякъде и почват да дърдорят безспир. Пфу... досадници.

Някои картини те карат да се усмихваш, от други - почти заплакваш.
Не мога да опиша чувството да бъдеш на една ръка разстояние от Винсент. Каква ти ръка... само едно стъкло :).

Много ми се искаше да видя и картината, за която е писал Франк ("Thatched Cottages at Cordeville"), но я нямаше.

Част от картините, изложени в Албертина:








А за Виена... ще разказвам друг път ;).

Разни такива...

Така съм се разпиляла из нета, че се чудя кои късчета още не съм събрала тук :).

Преди няколко дни ми хрумна и шантавата идея да направя нещо, което си нямам идея какво точно ще е и как ще го осъществявам. Но пък си има основа. Вече. :)

Днес успешно убедих шефа как, ако ще си правим през декември тиймбилдинг, е най-добре да е през първата седмица. Защото после почват едни празници и... :)
А истината е, че искам да слушам Лот Лориен на 11 декември в Чешкия културен център.
И никак не ми харесваше идеята да избирам между двете събития :).

Изгубено...

Нещо, което трябваше да напиша в петък вечер, но не остана време.

Весето и Васили са в България.
Пропуснахаме "официалната среща" с тях, тъй като и двамата с Дилян бяхме ангажирани, но те намериха време да се видим в петък. Как успяват да се справят за толкова кратко време с такова количество срещи - само те си знаят :).

Depeche Mode

http://www.ticketpro.bg/news.php?id=199
Ще се ходи :). Снимки от Билетния център в НДК от тази сутрин - довечера.

***

Допълнение

7.00, Билетен център, НДК

Я, ама то имало и други луди... :)

Преди...

... и след нас.

Хора има, но не колкото очаквах за такъв концерт.
Чакаме търпеливо.
Тихи разговори, смях и енстусиазирани викове от време на време.
Две топли кафета, които почти сгряват ръцете ни.
Малко работа - да минава по-бързо времето.

Мотаят се някакви журналисти, които от нямане какво да измислят - сътворяват новина от една опашка.
Фотографите ми харесват повече. Снимат си тихичко отстрани, ненатрапчиво.

Русолява госпожица пред нас разпалено обяснява на приятелката си как, ако зависело от нея, по-голямата част от опашката трявало да си тръгне веднага. Ако застанела отпред да задава въпроси - директно да е разкарала повечето. Защо ли? Ами никакви фенове не са. Затова! :) Пък и как може някакви си, които са дошли след нея - да се присъединят към приятелите си отпред... Непростимо направо. (Премълчава се, че тя самата направи точно същото 10-тина минути по-рано :))))

8.30

Вратите се отварят. Най-големите ентусиасти вече са вътре.
50 минути по-късно държим в ръцете си:

До 18 май... ;)

...

Днес ще помълча, а утре - може и да пиша.

"— Няма я вече — каза Пол."

...

Бродирани настроения

Първоначалната ми идея беше да прехвърля в този блог всички етапи от бродираните настроения, но напоследък съвсем съм ги изоставила.

Северния парк - 2 в 1

Странно защо, винаги сме заобикаляли тази част на Северния парк. При поредната разходка отново щяхме да подминем намиращия се там хълм, но ме зачовърка любопитството. Изкачихме се и открихме...

...голяма детска площадка за игра - военнна база с танкове, ракетни установки, летище, самолети.
Някога, някой може и да е играл тук. Вече не...

Единственото хубаво нещо беше този гущер, който ми позира няколко минути - за серия от снимки :).

Минахме по това мостче...

...и попаднахме на...

Обяснението висеше закачено с кабърчета по някои от оцелелите дървета:


Продължението... предстои.

Как Фильо дойде при нас

Дааа… хубав е. Не може да му се отрече. Помня деня, в който се запознахме.

Г. ме беше извикал при него по някакъв повод. Вече не помня какъв. Вероятно е било свързано с компютъра. То не че аз много разбирам, ама той пък съвсем :). Обикновено успяваше да си скрие иконите на десктопа или да загуби някой ред от лентата с инструменти в Word-a. И наставаше “паника”… а аз тичах да го спасявам. Никога не успя да ми обясни какво се е опитвал да прави. Сигурна съм, че и той не знае :). Добре, че наскоро откри Д., който му е съсед и ме замени с него. Никак не страдам, да знаете :).
Отплеснах се – за Фильо разказвах.

През онзи ден той си стоеше кротко в ъгъла. Беше дребен и изглеждаше свит и умърлушен. Беше от новите. Не му обърнах много внимание – все пак по работа бях отишла.

Почти бях забравила за него, но миналата седмица дойде Г. и ме попита дали искам Фильо да дойде при нас. В неговата стая вече станало пренаселено.

Аз, учудена: “За постоянно ли?”, Г.: “Да.”

И Фильо пристигна.

Стаята ни е малка, но му намерихме място. Изненадах се колко е пораснал.

На втория ден А. споделил на С., че Фильо го гледа лошо. Гледам ги, заговорничат нещо двамата, ама тихичко, в другия край на стаята. По-късно ми казаха какво са си говорили. А. седи точно срещу Фильо и по цял ден се гледат. Още от първия ден не го одобри много, но после май посвикна.

Днес дори ми каза, че това “Фильо” било прекалено лигаво. Не вървяло някак си, като е пораснал толкова, да му викаме по-детски. И вече е Фил.

Ей го в цялата му прелест :):

Приказки за лека нощ

- Днес започвам Дюна…
- Не си ли го чела?

- Не съм ли? :)
- Ще ти го разкажа с две думи.

Приказките за лека нощ са хубаво нещо. Винаги се случват неочаквано.
Именно - случват се.
Появяват се, когато много ми се спи, казала съм "лека нощ", аха да затворя кип-а и... започва да мига първото съобщение с началото.
После как да спя? :)

Когато ми остане време да редактирам тази последната - ще я пусна тук :).

Щурец в ухото

Кой знае защо си мислех, че някога съм си правила блог. Не, не онзи :) - за тук говоря.
Опитите ми да си спомня има ли такова чудо ме убедиха, че явно само съм разгледала за какво иде реч и съм оставила създаването за друг път :). А може би вече съм имала онзи, другия, и съм решила, че няма смисъл от втори.
Ама има... защото са различни. И това, което ще напиша евентуално* тук, никога не бих го написала там :).
* - защото много често мислите ми хвърчат толкова бързо, че не мога да ги догоня :) или... нямам желание да записвам.

А този ден започва с един щурец. Съвсем истински. Звучи така, сякаш е в стаята до нас. Да се чудиш какво прави точно тук! :)
Та в този късен час мога да кажа, че ме приспива щурец , ама не съвсем успешно :).
Пак ще се закъснява за работа...