Depeche Mode

http://www.ticketpro.bg/news.php?id=199
Ще се ходи :). Снимки от Билетния център в НДК от тази сутрин - довечера.

***

Допълнение

7.00, Билетен център, НДК

Я, ама то имало и други луди... :)

Преди...

... и след нас.

Хора има, но не колкото очаквах за такъв концерт.
Чакаме търпеливо.
Тихи разговори, смях и енстусиазирани викове от време на време.
Две топли кафета, които почти сгряват ръцете ни.
Малко работа - да минава по-бързо времето.

Мотаят се някакви журналисти, които от нямане какво да измислят - сътворяват новина от една опашка.
Фотографите ми харесват повече. Снимат си тихичко отстрани, ненатрапчиво.

Русолява госпожица пред нас разпалено обяснява на приятелката си как, ако зависело от нея, по-голямата част от опашката трявало да си тръгне веднага. Ако застанела отпред да задава въпроси - директно да е разкарала повечето. Защо ли? Ами никакви фенове не са. Затова! :) Пък и как може някакви си, които са дошли след нея - да се присъединят към приятелите си отпред... Непростимо направо. (Премълчава се, че тя самата направи точно същото 10-тина минути по-рано :))))

8.30

Вратите се отварят. Най-големите ентусиасти вече са вътре.
50 минути по-късно държим в ръцете си:

До 18 май... ;)

...

Днес ще помълча, а утре - може и да пиша.

"— Няма я вече — каза Пол."

...

Бродирани настроения

Първоначалната ми идея беше да прехвърля в този блог всички етапи от бродираните настроения, но напоследък съвсем съм ги изоставила.

Северния парк - 2 в 1

Странно защо, винаги сме заобикаляли тази част на Северния парк. При поредната разходка отново щяхме да подминем намиращия се там хълм, но ме зачовърка любопитството. Изкачихме се и открихме...

...голяма детска площадка за игра - военнна база с танкове, ракетни установки, летище, самолети.
Някога, някой може и да е играл тук. Вече не...

Единственото хубаво нещо беше този гущер, който ми позира няколко минути - за серия от снимки :).

Минахме по това мостче...

...и попаднахме на...

Обяснението висеше закачено с кабърчета по някои от оцелелите дървета:


Продължението... предстои.

Как Фильо дойде при нас

Дааа… хубав е. Не може да му се отрече. Помня деня, в който се запознахме.

Г. ме беше извикал при него по някакъв повод. Вече не помня какъв. Вероятно е било свързано с компютъра. То не че аз много разбирам, ама той пък съвсем :). Обикновено успяваше да си скрие иконите на десктопа или да загуби някой ред от лентата с инструменти в Word-a. И наставаше “паника”… а аз тичах да го спасявам. Никога не успя да ми обясни какво се е опитвал да прави. Сигурна съм, че и той не знае :). Добре, че наскоро откри Д., който му е съсед и ме замени с него. Никак не страдам, да знаете :).
Отплеснах се – за Фильо разказвах.

През онзи ден той си стоеше кротко в ъгъла. Беше дребен и изглеждаше свит и умърлушен. Беше от новите. Не му обърнах много внимание – все пак по работа бях отишла.

Почти бях забравила за него, но миналата седмица дойде Г. и ме попита дали искам Фильо да дойде при нас. В неговата стая вече станало пренаселено.

Аз, учудена: “За постоянно ли?”, Г.: “Да.”

И Фильо пристигна.

Стаята ни е малка, но му намерихме място. Изненадах се колко е пораснал.

На втория ден А. споделил на С., че Фильо го гледа лошо. Гледам ги, заговорничат нещо двамата, ама тихичко, в другия край на стаята. По-късно ми казаха какво са си говорили. А. седи точно срещу Фильо и по цял ден се гледат. Още от първия ден не го одобри много, но после май посвикна.

Днес дори ми каза, че това “Фильо” било прекалено лигаво. Не вървяло някак си, като е пораснал толкова, да му викаме по-детски. И вече е Фил.

Ей го в цялата му прелест :):